ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
И УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОНТРОЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
И ЧЛЕНОВЕТЕ НА КС НА ССБ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА РС НА ССБ
ЧРЕЗ ТЯХ И ДО ПО НА ССБ
ДО
РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕ “ЗАРИ”
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Янаки Трифонов Градев
член на ССБ от гр. София
Драги съюзни членове,
Искам да споделя пред Вас моето безпокойство и тревога, което е не само мое, а предполагам и на всички Вас, на които е скъпо делото на слепите.
Само след по-малко от две години, България ще бъде равноправен член на Европейския съюз, което създава исторически шанс за нашата страна в т.ч. и на ССБ да навлезем в един огромен пазар, където ще успеят и ще се наложат само онези, които могат да отговорят на предизвикателствата, поставени от него, което е голямо предимство, но и огромна отговорност за кадрите и ръководството на съюза.
Преди 15 години така наречената политическа класа в България прие един грешен социално-икономически модел на прехода, който постави цялата национална икономика в криза, в т.ч. и стопанската дейност на нашия съюз. Това е основна причина, но ако за дадени политици това беше изгодно, с оглед националното богатство да се разграби и да се концентрира в една малка група хора, то в нашия съюз, където ръководителите ни, които са и наши съсъдбеници, трябваше да приемат малко по-различни морални критерии, относно управленската и кадрова политика, касаеща огромната материално техническа база създадена от три поколения слепи.
Кризата завари ССБ с няколко десетки милиона лева, валута, монополни производства, завоювани пазари в страната и чужбина, работещи около 9000 души от които над 4 000 слепи. Голяма част от производствата, поради тяхната сложност, трудно можеха да се усвоят през първите няколко години на прехода от малки и прохождащи частни фирми, което беше добра предпоставка за бързо преструктуриране на цялата съюзна икономика, а ресурсите да бъдат пренасочени към други нетрадиционни дейности, за ССБ, но носещи доходи и разкриване на работни места.
През 1991 г., виждайки грешната посока, в която тръгва съюзното ръководство изработих една краткосрочна и дългосрочна бизнес-програма за развитието на съюзната стопанска дейност в условията на преход. Основната идея в нея беше, за изключително кратко време да бъдат пренасочени и максимално оползотворени съюзните ресурси. За съжаление, съюзното ръководство не намери дори минутка време да се срещне с мен и да ми даде възможност да защитя проектите си.
На 14-то Общо събрание /конгрес/ ведно с господата Илиев, Карафезов и Пеев изготвихме обръщение до пълномощниците и всички членове на ССБ, с което поставихме някои проблеми свързани със субективния фактор и моралните критерии свързани с кадровата политика, т.е. демократизирането на устава, който да стане гарант за по-нататъшното успешно развитие на ССБ в новия социално-икономически климат, както и създаване на необходимите механизми за контрол върху доброто управление и стопанисване на съюзния ресурс. Отново никакъв отзвук от съюзното ръководство.
Няма да се спирам на обективните фактори и успехите на съюза. Безспорно такива има и те се отчитат на съюзните форуми. Ще се спра само на субективния фактор, тъй като в отчетите на различните съюзни форуми неговата роля не е отчитана. Знае се обаче, че зад всички проблеми на ССБ стои именно субективния фактор, т.е. ръководния екип, който реализираше съюзната политика на практика.
Обективни ли са причините в ССБ да няма архив, така например не се знае:
кой и кога е продал акции за 2 200 000 лева в “Минералнбанк” от 1986-7 г.;
2 000 000 лева в Стопанска банка, където сме съучредители и акционери;
знае се само, че към момента притежаваме една единствена акция от 1 000 лева джиросана през 1999 г.;
от “Електроимпекс” имахме да получаваме 96 000 щатски долара.
До този момент никой не ги е потърсил или завел дело, но и тук няма документи. И това ли е обективна причина?
Нормално ли е, от близо 9 000 работещи в момента да са само около 500-600, от които не повече от 150 слепи, получаващи заплати дори под минималната за страната?
Нормално ли е да се усвояват кредити в дейности, които на практика не носят печалби, не разкриват работни места, а реализират загуби?
Нормално ли е да осъществяваш стопанска дейност и то в период, когато са необходими най-съвременни технологични решения, а да ликвидираш развойната дейност на базата и да разпилееш, както кадрите, така и голяма част от оборудването?
Нормално ли е в период на изключително интензивно строителство да ликвидираш действаща строителна фирма, добре оборудвана както кадрово, така и технологично ведно с проектантско звено, а да не се постави на конкурентни пазарни начала?
Какво да кажем за унищожената база за отдих във Вършец, Банкя, Бонсови поляни, Караманица /на 6 км от Пампорово/, част от терена в гр. Обзор и накрая Ахтопол, най-голямата и посещавана почивна станция, където единствено и само ССБ загуби своя терен?
Защо бяха ликвидирани всички работнически столове, а обзавеждането разграбено или разпродадено на безценица. Какво пречеше да се дадат на общините, обслужващи социалния патронаж да ги стопанисват, като по този начин щяха да се ползват и от слепите, които сами не могат да си приготвят качествена храна.
Защо се допусна да бъдат загубени и не потърсени терени, закупени от ССБ, като тези в Бургас, Варна, Банкя и др.?
Една голяма част от технологичното и инструментално оборудване под формата на “морално остаряло” бе бракувано и разпродадено на конкурентни фирми на безценица.
От тук следва и извода, че ръководството на ССБ, дали съзнателно или не, е нямало намерение да развива и разширява стопанската дейност. По този начин се създава и един комфорт на управляващите, защото като няма дейност, като няма слепи, няма и проблеми, а арендаторството не създава проблеми и напрежение. Така постепенно се оформя и новата политика на съюзното ръководство, а именно – да се премине изцяло към арендаторска дейност, като се отдават работни помещения, складове, офиси, технологично оборудване, терени и пр. Това гарантира високи доходи само за ръководните кадри, но не създава работни места и развитие на стопанската дейност.
В гр. Шумен беше изградена втората по мощност и капацитет в страната, но със съвършено ново и модерно оборудване база за метален амба;аж. Поради изключително лошата търговска и кадрова политика се допусна на територията на гр. Шумен да се създадат две нови предприятия, които освен литография на тенеке произвеждат и метален амбалаж от номенклатурата на ССБ, като нашите квалифицирани кадри отидоха да работят в тях. Подобни са примерите и за филтриращите елементи, ел.инсталационните изделия, както и за куфарното производство. От тук пък следва извода, че съюзното ръководство през последните 15 години не успя да приеме една дългосрочна програма за развитието на стопанската дейност, да оптимизира нейното управление, да осигури нейния кадрови потенциал, да изгради постоянно действаща система за подготовка и обучение на съюзните кадри, нещо повече, с последния устав, който бе приет от 14-то Общо събрание /конгрес/, в чл. 6 са изброени принципи, като “солидарност, равенство в правата и задълженията, етичност и взаимно уважение, социална справедливост, лична отговорност, съобразно заеманата длъжност в ССБ, за приетите решения и извършените действия, изборност на всички ръководни органи”. Всичко това звучи добре, като “Десетте Божи Заповеди”. След 10-ти ноември “1999 г.”, страната се демократизира, изграждат се обществени сдружения, постави се начало на гражданско общество. На практика обаче, по-авторитарен устав не е имало в историята на съюза.
на първо място, е премахната мандатността;
второ, не са разделени властите на собственика на материалната база и органите за управление и ръководство на собствеността;
трето, почти всички участници в състава на УС, ОС и КС са на щатни длъжности, с което се принизява личната отговорност на лицата, които стопанисват и управляват огромната материално-техническа база на ССБ, възлизаща по пазарни цени на няколкостотин милиона лева, независимо че огромното болшинство от кадрите са хора с опит /организационен и стопански/, хора с чест и достойнство, но притиснати от огромната социална криза са принудени, заради едната заплата или хонорар да приемат политиката на съюзното ръководство като единствена и без алтернатива.
Като резултат от тази политика, огромните ресурси на ССБ, в по-голямата си част се отдават под аренда, водят се преговори за разпродажба на терени и производствени сгради, с оглед ръководството да си осигури необходимия комфорт. Безспорно тази форма на управление е много изгодна, тъй като създадените ресурси от три поколения слепи граждани се ползват от шепа членове на ССБ, овластени от името на слепите и устава да разполагат с ресурсите за себе си и тяхното обкръжение.
В заключение предлагам, с оглед запазването и развитието на съюзната материално-техническа база в прехода и в следващите 5-10 години, когато пазарната икономика наистина ще действа по европейската практика, да се проведе публичен дебат в разширен състав на Общото събрание, където ръководството на ССБ да предложи своята бизнес-програма и да се създадат работни групи, които да предложат алтернативни програми, които непрестанно да се оптимизират и актуализират, съобразно динамиката на социално-икономическия климат в страната.
В противен случай, съществува опасност, следващите едно-две поколения, които не са работили в съюзните предприятия, късно ослепели да заемат ръководни постове в УС и ОС, да пристъпят към масова разпродажба или прехвърляне собствеността на различни фондации или частни фирми, каквато възможност дава устава и действащото законодателство.
Драги съюзни членове,
Това са само част от проблемите, които искам да поставя пред Вас.
Може би мнозина ще си помислят, че всичко което твърдя в това писмо е нереално, а други може би ще го сметнат за тенденциозно или популистко изявление. За да разсея Вашите съмнения, относно това, дали съюзната стопанска дейност има бъдеще и дали въобще специализираните предприятия за лица с увреждания могат да съществуват в условията на пазарна икономика ще Ви дам само един пример:
Разполагам с достоверна информация за Съюза на глухите в България, която е най-близката до нас сродна организация. Ако направим паралел на развитието на ССБ и СГБ, ще установим следното:
През 1990 година Съюза на глухите имаше 13 работещи предприятия “Тих труд”. И към настоящия момент всичките са съхранени и работят.
През 1990 година в тях работеха около 2400 глухи работника – сега работят около 900, защото толкова желаят.
Въпреки големите обективни затруднения, които изпитва и СГБ, следствие на външни фактори, те съумяха да запазят работещи всичките си производствени предприятия и да осигурят работни места за всички желаещи. Освен това финансират със собствени средства, не само дейността на предприятията, а на цялата многообразна социална, културна спортна и рехабилитационна дейност на СГБ, която също е запазена в предишния си вид.
Аз съм дълбоко убеден, че членовете на ОС, УС, а и другите председатели на районните и низови организации, както и работниците в предприятията са също обезпокоени от повдигнатите от мен проблеми и са готови да отдадат своя труд и умения за решаването на тези въпроси свързани с управлението на съюзната собственост в полза на настоящото и бъдещите поколения.
ééééééé
По всички гореповдигнати и други проблеми водих разговор с господин Долапчиев на 24 февруари 2005 година и вярвам, че той също ще вземе отношение, но аз искам да ги поставя на Вашето внимание за една сериозна дискусия и вземането на бързи и ефикасни решения.
София 21.04.2005 година
С УВАЖЕНИЕ:________
Ян.Градев
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
И УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОНТРОЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
И ЧЛЕНОВЕТЕ НА КС НА ССБ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА РС НА ССБ
ЧРЕЗ ТЯХ И ДО ПО НА ССБ
ДО
РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕ “ЗАРИ”
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Янаки Трифонов Градев
член на ССБ от гр. София
Драги съюзни членове,
Искам да споделя пред Вас моето безпокойство и тревога, което е не само мое, а предполагам и на всички Вас, на които е скъпо делото на слепите.
Само след по-малко от две години, България ще бъде равноправен член на Европейския съюз, което създава исторически шанс за нашата страна в т.ч. и на ССБ да навлезем в един огромен пазар, където ще успеят и ще се наложат само онези, които могат да отговорят на предизвикателствата, поставени от него, което е голямо предимство, но и огромна отговорност за кадрите и ръководството на съюза.
Преди 15 години така наречената политическа класа в България прие един грешен социално-икономически модел на прехода, който постави цялата национална икономика в криза, в т.ч. и стопанската дейност на нашия съюз. Това е основна причина, но ако за дадени политици това беше изгодно, с оглед националното богатство да се разграби и да се концентрира в една малка група хора, то в нашия съюз, където ръководителите ни, които са и наши съсъдбеници, трябваше да приемат малко по-различни морални критерии, относно управленската и кадрова политика, касаеща огромната материално техническа база създадена от три поколения слепи.
Кризата завари ССБ с няколко десетки милиона лева, валута, монополни производства, завоювани пазари в страната и чужбина, работещи около 9000 души от които над 4 000 слепи. Голяма част от производствата, поради тяхната сложност, трудно можеха да се усвоят през първите няколко години на прехода от малки и прохождащи частни фирми, което беше добра предпоставка за бързо преструктуриране на цялата съюзна икономика, а ресурсите да бъдат пренасочени към други нетрадиционни дейности, за ССБ, но носещи доходи и разкриване на работни места.
През 1991 г., виждайки грешната посока, в която тръгва съюзното ръководство изработих една краткосрочна и дългосрочна бизнес-програма за развитието на съюзната стопанска дейност в условията на преход. Основната идея в нея беше, за изключително кратко време да бъдат пренасочени и максимално оползотворени съюзните ресурси. За съжаление, съюзното ръководство не намери дори минутка време да се срещне с мен и да ми даде възможност да защитя проектите си.
На 14-то Общо събрание /конгрес/ ведно с господата Илиев, Карафезов и Пеев изготвихме обръщение до пълномощниците и всички членове на ССБ, с което поставихме някои проблеми свързани със субективния фактор и моралните критерии свързани с кадровата политика, т.е. демократизирането на устава, който да стане гарант за по-нататъшното успешно развитие на ССБ в новия социално-икономически климат, както и създаване на необходимите механизми за контрол върху доброто управление и стопанисване на съюзния ресурс. Отново никакъв отзвук от съюзното ръководство.
Няма да се спирам на обективните фактори и успехите на съюза. Безспорно такива има и те се отчитат на съюзните форуми. Ще се спра само на субективния фактор, тъй като в отчетите на различните съюзни форуми неговата роля не е отчитана. Знае се обаче, че зад всички проблеми на ССБ стои именно субективния фактор, т.е. ръководния екип, който реализираше съюзната политика на практика.
Обективни ли са причините в ССБ да няма архив, така например не се знае:
кой и кога е продал акции за 2 200 000 лева в “Минералнбанк” от 1986-7 г.;
2 000 000 лева в Стопанска банка, където сме съучредители и акционери;
знае се само, че към момента притежаваме една единствена акция от 1 000 лева джиросана през 1999 г.;
от “Електроимпекс” имахме да получаваме 96 000 щатски долара.
До този момент никой не ги е потърсил или завел дело, но и тук няма документи. И това ли е обективна причина?
Нормално ли е, от близо 9 000 работещи в момента да са само около 500-600, от които не повече от 150 слепи, получаващи заплати дори под минималната за страната?
Нормално ли е да се усвояват кредити в дейности, които на практика не носят печалби, не разкриват работни места, а реализират загуби?
Нормално ли е да осъществяваш стопанска дейност и то в период, когато са необходими най-съвременни технологични решения, а да ликвидираш развойната дейност на базата и да разпилееш, както кадрите, така и голяма част от оборудването?
Нормално ли е в период на изключително интензивно строителство да ликвидираш действаща строителна фирма, добре оборудвана както кадрово, така и технологично ведно с проектантско звено, а да не се постави на конкурентни пазарни начала?
Какво да кажем за унищожената база за отдих във Вършец, Банкя, Бонсови поляни, Караманица /на 6 км от Пампорово/, част от терена в гр. Обзор и накрая Ахтопол, най-голямата и посещавана почивна станция, където единствено и само ССБ загуби своя терен?
Защо бяха ликвидирани всички работнически столове, а обзавеждането разграбено или разпродадено на безценица. Какво пречеше да се дадат на общините, обслужващи социалния патронаж да ги стопанисват, като по този начин щяха да се ползват и от слепите, които сами не могат да си приготвят качествена храна.
Защо се допусна да бъдат загубени и не потърсени терени, закупени от ССБ, като тези в Бургас, Варна, Банкя и др.?
Една голяма част от технологичното и инструментално оборудване под формата на “морално остаряло” бе бракувано и разпродадено на конкурентни фирми на безценица.
От тук следва и извода, че ръководството на ССБ, дали съзнателно или не, е нямало намерение да развива и разширява стопанската дейност. По този начин се създава и един комфорт на управляващите, защото като няма дейност, като няма слепи, няма и проблеми, а арендаторството не създава проблеми и напрежение. Така постепенно се оформя и новата политика на съюзното ръководство, а именно – да се премине изцяло към арендаторска дейност, като се отдават работни помещения, складове, офиси, технологично оборудване, терени и пр. Това гарантира високи доходи само за ръководните кадри, но не създава работни места и развитие на стопанската дейност.
В гр. Шумен беше изградена втората по мощност и капацитет в страната, но със съвършено ново и модерно оборудване база за метален амба;аж. Поради изключително лошата търговска и кадрова политика се допусна на територията на гр. Шумен да се създадат две нови предприятия, които освен литография на тенеке произвеждат и метален амбалаж от номенклатурата на ССБ, като нашите квалифицирани кадри отидоха да работят в тях. Подобни са примерите и за филтриращите елементи, ел.инсталационните изделия, както и за куфарното производство. От тук пък следва извода, че съюзното ръководство през последните 15 години не успя да приеме една дългосрочна програма за развитието на стопанската дейност, да оптимизира нейното управление, да осигури нейния кадрови потенциал, да изгради постоянно действаща система за подготовка и обучение на съюзните кадри, нещо повече, с последния устав, който бе приет от 14-то Общо събрание /конгрес/, в чл. 6 са изброени принципи, като “солидарност, равенство в правата и задълженията, етичност и взаимно уважение, социална справедливост, лична отговорност, съобразно заеманата длъжност в ССБ, за приетите решения и извършените действия, изборност на всички ръководни органи”. Всичко това звучи добре, като “Десетте Божи Заповеди”. След 10-ти ноември “1999 г.”, страната се демократизира, изграждат се обществени сдружения, постави се начало на гражданско общество. На практика обаче, по-авторитарен устав не е имало в историята на съюза.
на първо място, е премахната мандатността;
второ, не са разделени властите на собственика на материалната база и органите за управление и ръководство на собствеността;
трето, почти всички участници в състава на УС, ОС и КС са на щатни длъжности, с което се принизява личната отговорност на лицата, които стопанисват и управляват огромната материално-техническа база на ССБ, възлизаща по пазарни цени на няколкостотин милиона лева, независимо че огромното болшинство от кадрите са хора с опит /организационен и стопански/, хора с чест и достойнство, но притиснати от огромната социална криза са принудени, заради едната заплата или хонорар да приемат политиката на съюзното ръководство като единствена и без алтернатива.
Като резултат от тази политика, огромните ресурси на ССБ, в по-голямата си част се отдават под аренда, водят се преговори за разпродажба на терени и производствени сгради, с оглед ръководството да си осигури необходимия комфорт. Безспорно тази форма на управление е много изгодна, тъй като създадените ресурси от три поколения слепи граждани се ползват от шепа членове на ССБ, овластени от името на слепите и устава да разполагат с ресурсите за себе си и тяхното обкръжение.
В заключение предлагам, с оглед запазването и развитието на съюзната материално-техническа база в прехода и в следващите 5-10 години, когато пазарната икономика наистина ще действа по европейската практика, да се проведе публичен дебат в разширен състав на Общото събрание, където ръководството на ССБ да предложи своята бизнес-програма и да се създадат работни групи, които да предложат алтернативни програми, които непрестанно да се оптимизират и актуализират, съобразно динамиката на социално-икономическия климат в страната.
В противен случай, съществува опасност, следващите едно-две поколения, които не са работили в съюзните предприятия, късно ослепели да заемат ръководни постове в УС и ОС, да пристъпят към масова разпродажба или прехвърляне собствеността на различни фондации или частни фирми, каквато възможност дава устава и действащото законодателство.
Драги съюзни членове,
Това са само част от проблемите, които искам да поставя пред Вас.
Може би мнозина ще си помислят, че всичко което твърдя в това писмо е нереално, а други може би ще го сметнат за тенденциозно или популистко изявление. За да разсея Вашите съмнения, относно това, дали съюзната стопанска дейност има бъдеще и дали въобще специализираните предприятия за лица с увреждания могат да съществуват в условията на пазарна икономика ще Ви дам само един пример:
Разполагам с достоверна информация за Съюза на глухите в България, която е най-близката до нас сродна организация. Ако направим паралел на развитието на ССБ и СГБ, ще установим следното:
През 1990 година Съюза на глухите имаше 13 работещи предприятия “Тих труд”. И към настоящия момент всичките са съхранени и работят.
През 1990 година в тях работеха около 2400 глухи работника – сега работят около 900, защото толкова желаят.
Въпреки големите обективни затруднения, които изпитва и СГБ, следствие на външни фактори, те съумяха да запазят работещи всичките си производствени предприятия и да осигурят работни места за всички желаещи. Освен това финансират със собствени средства, не само дейността на предприятията, а на цялата многообразна социална, културна спортна и рехабилитационна дейност на СГБ, която също е запазена в предишния си вид.
Аз съм дълбоко убеден, че членовете на ОС, УС, а и другите председатели на районните и низови организации, както и работниците в предприятията са също обезпокоени от повдигнатите от мен проблеми и са готови да отдадат своя труд и умения за решаването на тези въпроси свързани с управлението на съюзната собственост в полза на настоящото и бъдещите поколения.
ééééééé
По всички гореповдигнати и други проблеми водих разговор с господин Долапчиев на 24 февруари 2005 година и вярвам, че той също ще вземе отношение, но аз искам да ги поставя на Вашето внимание за една сериозна дискусия и вземането на бързи и ефикасни решения.
София 21.04.2005 година
С УВАЖЕНИЕ:________
Ян.Градев
Няма коментари:
Публикуване на коментар