ОБЩЕСТВОТО НЕ ВИЖДА ПРОБЛЕМИТЕ НА СЛЕПИТЕ - ВЕСТНИК "КАПИТАЛ", бр.27 от 11.07.1998

Едва ли онези, които преди 78 години са дали началото на организираното движение на слепите в България, са си представяли как ще изглежда то в края на века. Били са ентусиасти, обединени само от слепотата си и от пренебрежението на обществото. Искали са да усещат близостта на себеподобни и - ако е възможно - да намерят някакво разрешение на непосилния проблем за прехраната. Едва ли онези техни следовници в началото на петдесетте години са се досещали, че създаването на мощна организация с гръмкото име съюз ще бъде точно копие на тоталитарната държава. Те просто и ясно са видели възможността да работят, да изкарват хляба си и да се приберат от просешките тротоари. И така организацията им, наречена съюз, постепенно се разраства, град след град, село след село и става толкова голяма, че приема образа и характера на своята покровителка БКП. Такова е било времето, такива са били законите му, а фактите говорят, че тогава за всеки сляп, който е поискал да работи, е имало работа.
Икономическата криза изхвърли на улицата хиляди незрящи. Такива са законите на всяка криза. За всеки е ясно, че тя помита първо инвалидите и пенсионерите. Не че пощадява зрящите и здравите, но като че ли има разлика - малка, но съществена.
Държавата се оказа неподготвена за проблемите на своите инвалиди и слепи. И понеже друг изход не се намери, започна да орязва преференциите им. Слепите недоволстваха, организираха пресконференции, тропаха от врата на врата - все с надеждата, че някой ще ги чуе. Чуха ги. И им направиха великолепен Закон за защита и рехабилитация на инвалидите. И като стана толкова хубав, законът изведнъж се оказа, че е неприложим.
Но нали слепите си имат съюз, дето да ги пази и да им е опора. Прави бяха онези, които казваха, че Съюзът на слепите в България е отражение на държавата. Но това беше някога, онази държава вече не е същата, а ССБ не се промени. Тромавата му структура вече не е в състояние да помага на своите слепи, а за друга ръководителите на мастодонта и не помислят. Системата работи безотказно и както своята майка - онази, столетницата - така е организирала нещата, че да храни шепата свои, добрали се до лостовете й за управление.
Кой ги кара слепите да стоят в такъв съюз? Това е най-логичният въпрос. Отговорът му обаче е точно толкова прост, колкото и самият въпрос. Системата, тя и само тя.
Ако се случи така, че слепотата те връхлети, ти не можеш да получиш работа никъде освен в системата на съюза, доколкото я има и там, разбира се. Не можеш да си закупиш нещо толкова елементарно като Брайлов часовник например. И пак защото само ССБ може да ти го продаде. Не можеш да четеш говоряща книга (книгите за слепи се записват на касети или се отпечатват на азбуката на Брайл), защото не си негов член. Не можеш да кандидатстваш в университет с устен изпит пак по същата причина. И изобщо не можеш, защото...
А ако влезеш в системата, получаваш всичко това, но си принуден всяка година по няколко пъти да гласуваш за един или друг “активист”, който мисли за теб и решава проблемите ти. Ако не го сториш, може и да не получиш някоя от тези недостъпни човешки радости. Системата си има механизми, които, както всяка система, владее добре, за да те накара да си послушен.
В други страни незрящите се обединяват по интереси и създават организации на тази основа. У нас на такива инициативи не се гледа с добро око. Претекстът е, че това са алтернативни организации, целящи да унищожат съюза. Психозата се раздухва много усърдно от една година насам и само времето ще покаже до какви размери ще стигне.
През 1997 г. сляпо-глухите решиха да си направят асоциация. Дотогава съществуваше комисия към ССБ, която трябваше да защитава техните интереси. Слепите си имат съюз, глухите също, а сляпо-глухите имаха само обещания. От всичкото това имане не оставаше нищо друго, освен да помислят сами за себе си. Реакцията в ССБ беше остра и категорична. Това е алтернативна организация и толкова. И вече имаха мотив да увеличат безхаберието си към тези хора, носещи два от най-тежките човешки недъзи. Същата реакция се получи и след учредяването на десетината фондации и асоциации, сформирани, за да помагат на слепите хора в България. И така, докато едни спокойно поминават под дебелата сянка на съюз, други се лутат в нея, защото...
Защото ССБ е национално призната организация, а само на такива организации държавата обръща внимание. Другите, малките, прохождащите могат да почакат. Ако е само това, пак има някаква надежда, но казва ли ти някой докъде и колко да се надяваш.
Няколко институции в България имат отношение към проблемите на слепите: МОН, МТСП и МЗ. Всяко едно от тези министерства има специалисти, които знаят как и какво да направят за незрящите. Поне така е редно да бъде и понеже у нас все нещо не е както трябва, и все ще се оправим, логично е да се помисли, че тези институции трябва да имат синхрон помежду си. Като сложим към тях и представители на самите слепи, горе-долу ще се получи вариантът, в който не просто помагаш на някого, а му показваш и как да си помогне. Защото на пръв поглед проблемите са ясни, но чуваемостта е слаба. И всеки си работи на своята кота, не че няма ефект, но доста пара отива за свирката. Липсва онази линия, по която да се срещнат усилията на всички.
Такава е целта на форума, организиран от проекта “Достойно партньорство”. Той ще се проведе на 17 юли и ще се опита да срещне институциите, работещи за незрящите, за да намерят оптималния вариант на сътрудничество, точно толкова добър, колкото едно достойно партньорство.

Владислав КАЦАРСКИ

* Статията е написана преди 11 години.