СЪДЪТ СПИРА ПРОИЗВОЛА НА ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ

Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
гр.София, 10 януари 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ

при секретаря Сн. Б. като разгледа т. д. № 2191 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ от А.С.С. за отмяна на решението на Общото събрание на С.НА С. в България (ССБ), проведено на 26 и 27 юни 2008 г., с което е отхвърлено заявлението на ищеца за възстановяване на членството му в сдружението.
Ищецът твърди, че е членувал в ССБ до 2001 г., когато бил изключен от организацията поради уронване престижа й, което основание всъщност не било налице. Тъй като отговарял на всички условия на закона и устава за членство, а същевременно не съществували пречки от фактически или юридически характер, поискал членството му да бъде възстановено, но заявлението му било отхвърлено без мотиви, без обосноваване за или против него и без да се обсъжда основателността му. На това основание моли атакуваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответното сдружение „С.НА С. в България” в срока за отговор оспорва иска като поддържа, че не са налице сочените пороци, тъй като общото събрание е било свикано и проведено законно, като при подложеното на гласуване проекторешение за възстановяване на членството на ищеца, мнозинството от гласувалите се е противопоставило, поради което и решението не е било прието.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните доказателства по делото с разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор относно фактите, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил член на ответното сдружение с нестопанска цел ССБ, от което е бил изключен поради уронване престижа му с решение на ЦС на ССБ от 20 и 21 април 2001 г., че на 18.06.2008 г. е сезирал Общото събрание на сдружението, което според действащия устав е органа, изпълняващ правомощията на ЦС на ССБ, който е постановил изключването му, с искане да бъдат възстановени членствените му права след изтичане на установения в чл. 46, ал. 4 от устава три годишен срок, че такова общо събрание е било свикано и проведено на 26 и 27 юни 2008 г., както и че на него предложението за вземане на решение за възстановяване на членството на ищеца не е било прието, тъй като мнозинството от присъстващите е гласувало „против”. Решението не е мотивирано и не съдържа данни относно това, поставяно ли е на обсъждане заявлението на ищеца и въз основа на какви конкретни съображения е било отхвърлено.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че предявеният иск се явява основателен. Съгласно чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. За релевиране по съдебен ред на посочените две групи основания за отмяна , законът в ал. 6 на същия чл. 26 от ЗЮЛНЦ е предвидил преклузивен срок, след изтичането на който нови пороци на решението не могат да бъдат навеждани. Така, предмет на делото като непреклудирано основание за отмяна е липсата на мотиви към обжалваното решение. Съобразно с разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че атакуванто решение е законосъобразно, вкл. че е било мотивирано. Такива доказателства по делото няма, напротив – видно от представения препис-извлечение на решението, молбата за възстановяване на членството на ищеца само е била поставена на гласуване, при което е била отхвърлена.
По този начин правата на ищеца са били нарушени, тъй като са останали неизвестни причините за отхвърлянето на заявлението му за възстановяване на членство, въпреки формалното наличие на предпоставките за неговото уважаване. От съдържанието на решението не могат да се направят изводи относно основанията, с оглед на които членствените права на ищеца не са били възстановени. Това, от своя страна, препятства съдът да извърши правно валидна преценка относно твърдяната от ответника законосъобразност на така взетото решение. Ето защо и предвид отсъствието на конкретно основание, поради което възстановяването на членството е отхвърлено, атакуваното решение следва да бъде отменено.
При разглеждане на делото общо пред всички съдебни инстанции ищецът е направил разноски в размер на 2380 лв. И тъй като от ответната страна не е направено искане за определяне на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, то и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК така направените разноски следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ решението на Общото събрание на С.НА С. в Б. (ССБ), рег. по ф.д. № 15940/1993 г. на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление: С., ул. „Н. Ц.” № **, проведено на 26 и 27 юни 2008 г., с което е отхвърлено заявлението на А.С.С. с ЕГН-********** *** чрез адв. С., за възстановяване на членство, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА С.НА С. в Б. (ССБ), рег. по ф.д. № 15940/1993 г. на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление: С., ул. „Н. Ц.” №**, да заплати на А.С.С. с ЕГН-********** *** чрез адв. С. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата 2380 лв., направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ